Червените дрожди от ориз, източник на монаколин К – могат ли да поддържат в норма нивата на холестерол?

Малгожата Козловка-Войчеховска

Отдел за фармацевтична грижа

Варшавски медицински университет

Умерената хиперхолестеролемия е едно от най-често срещаните метаболитни нарушения във високоразвитите общества. Тя е резултат преди всичко от неправилно хранене с прекалена употреба на мастни киселини и транс-мазнини. Този вид хиперхолестеролемия често е съпътствана от повишено артериално налягане, което може да увеличи атерогенността, дори при умерено повишени концентрации на LDL. Трябва да помним, че в резултат на повишено артериално налягане нараства рискът от модификации на LDL. За илюстрация на сериозността на този проблем сред населението може да бъде Полша, в която от 9,5 милиона души с повишено артериално налягане 72% са хора с хиперхолестеролемия (NATPOL 2011). В Полша броят на хората, засегнати от хиперхолестеролемия, в голямата си част фамилна, е почти 18 милиона. Тези данни свидетелстват за скалата на проблема, едновременното наличие на тези два фактора се превръща в заплаха за повишена преждевременна смъртност при тази популация. Именно затова основното ни профилактично действие трябва да бъде стремежът за намаляване на повишеното ниво на фракцията LDL на холестерола. По отношение на популацията за такова действие се приема промяната на досегашния стил на живот, включително и начало на прием на храни, съдържащи растителни стероли или станоли или чрез приемане на хранителни добавки, например съдържащи монаколин К от червени дрожди на ориз.

Откритието на статина беше направено независимо от няколко изследователски екипа в седемдесетте години на миналия век. Нуждата от откритие на тази група вещества произтече от откриването на механизма на ендогенния биосинтез на холестерола в човешкия организъм. Затова стана много важно откриването на начина на инхибиция на този процес, търсенето на потенциален инхибитор и мястото на действието му. Беше избран един от първите етапи на енгогенния биосинтез на холестерола, катализиран от редуктаза 3-хидроксиметилоглутарил-CoA (3-HMG-CoA).

След многогодишни изследвания върху състава, позволяващ да се идентифицират успешно инхибиторите на редуктаза HMG-CoA, основано на изследванията за възникването на мевалоновата киселина, през 1975 година учените успяха с помощта на гъбата Aspergillus terreus да получат съединение, наречено мевинолин. Главният ефект от действието на тази субстанция е спирането на активността на редуказа HMG-CoA и едновременно с това понижаването на концентрацията на холестерол в организма. Мевинолинът по-късно беше наречен ловостатин, който се превърна в първия статин. По същото време японски учени от Университета в Токио (Ендо и колектив) изолираха от червени дрожди на ориз (Monascus purpureus) вещество, наречено монаколин K, който представлява частица, идентична на ловостатина. Беше установено, че монаколинът взима участие в блокирането на ендогенния синтез на холестерола в черния дроб. Важно е да се отбележи, че много често се бърка произходът на монаколина като вещество, получено от „дрожди от червен ориз“ с правилното му название, а именно: „Червени дрожди от ориз“. Наличието на хранителни добавки, рекламирани като имащи източник червени дрожди от ориз като активна субстанция с наименование монаколин К, изисква нейното съдържание да бъде стандартизирано в рамките на препарата. В противен случай концентрацията на активната съставка може да варира в широки граници и ефектът, а именно – стабилизирането на нивото на холестерол в кръвта на хората, не може да се оцени и ще бъде променливо.

Активната субстанция - монаколин K, в дневни дози от 2,5 до 5mg, демонстрира действие, аналогично на ловостатина. Хранителните добавки, съдържащи червени дрожди от ориз, трябва да бъдат препоръчвани като допълващи диетата, за да се използват ефектите им на стабилизиране и / или нормализиране на нивото на холестерол в кръвта.

Дългогодишните наблюдения върху традиционния китайски начин на хранене, включващ продукти с червени дрожди от ориз, показват, че в резултат на тяхното влияние хората имат значително по-ниски нива на общ холестерол и на фракцията на холестерола LDL в кръвта. Това се отнася и за хората с нормални нова, и за хората с повишени нива.

В изследванията главно на китайски институти, но също така и на американски, учените откриват, че ако към обичайното хранене се добавят добавки със съдържание на червени дрожди от ориз, това постига само хипохолестеролемичен ефект, но не се потвърждават данни за противовъзпалителен ефект или за подобряването на глюкозния толеранс. Споменатият ефект е наблюдаван у пациенти с диабет тип 2, при които освен намаляването на холестерола с 23% , намаляване на холестерол LDL с 15%, не е забелязано влияние върху глюкозния толеранс в сравнение с пациенти, приемащи плацебо.

Досегашните изследвания показват, че червените дрожди от ориз водят до значително намаляване на концентрацията на холестерол LDL и на общия холестерол, или за поддържането на стойностите му в норма. Добавките, съдържащи тези съставки, като цяло се приемат добре, особено от кавказката популация. Освен това голяма част от пациентите смятат, че червеният ферментирал ориз е „естествена алтернатива“ спрямо „изкуствените лекарства“, особено що се отнася до възможни страничните ефекти, предизвикани от употребата на статини. Но клиничните резултати при някои пациенти, прилагащи препарати с монаколин К, обаче показват, че продължителното използване на такива препарати може да доведе до странични ефекти, подобни на тези, които се наблюдават при приемане на статини.Това означава, че трябва да се подхожда предпазливо при прилагането на червени дрожди на ориз, особено в случаите, когато по-ранно лечение със статини е предизвикало сериозни негативни странични ефекти. Червеният ориз не може да бъде предписван вместо статини и други лекарства, понижаващи нивото на холестерол, но може да бъде възприеман като разумна алтернатива в избрани случаи.

Не бива да се забравя, че екстрактът от червени дрожди от ориз не трябва да се прилага като допълнение в хиполипемизираща терапия със статини, защото може да доведе до синергизиращо действие и оттам – до засилване на нежелани ефекти, например рабдомиолиза. Трябва също така да се отбележи, че много хора, лекувани с различни статини, се оплакват от мускулни болки. Тези болни въпреки благотворното влияние на лекарството в случай на доказана дислепидемия трябва да потърсят алтернативна терапия. Такава може да е диетата, съдържаща ферментирал червен ориз, богат на метаболити, основно монаколин К . В изследванията на Халбер и колектив се доказва, че болните с миалгия, предизвикана от лечение със статини, се повлияват добре от ферментиралия червен ориз, без да проявяват странични ефекти.

Като заключение може да се обобщи, че хранителните добавки, съдържащи дрожди от червен ориз, със стандартизирано съдържание на монаколин К, приемани с дневна 2,5-5mg , представляват алтернатива за много хора, проявяващи тенденция към повишение нива на холестерол в кръвта. Едновременно с това не показват риск от болести на органи на кръвообръщението. Към настоящия момент не е установен периодът от време, за който трябва да се приемат тези хранителни добавки. Това изисква по-нататъшни изследвания, но може да се твърди, че толерантността спрямо червените дрожди от ориз, както и постиганите ефекти на нормализиране на липидите в кръвта, трябва да бъдат показатели за хората и за лекарите, предписващи тяхното приложение.

Литература:

  1. Endo A. Int Congr Ser 2004;1262: 3-8.
  2. Halbert SC, French B, Gordon RY, et al. Tolerability of red yeast rice (2,400 mg twice daily) versus pravastatin (20 mg twice daily) in patients with previous statin intolerance. Am J Cardiol. 2010; 105(2): 198-204.
  3. Cunningham E. Is red yeast rice safe and effective for lowering serum cholesterol? J Am Diet Assoc. 2011;111(2):324.
  4. Gordon RY, Cooperman T, Obermeyer W, Becker DJ.: Marked variability of monacolin levels in commercial red yeast rice products: Buyer beware! Arch Intern Med 2010; 170:1722–1727.
  5. Fragakis AS, Thomson C.: The Health Professional's Guide to Popular Dietary Supplements (Third Edition (online only))American Dietetic Association, Chicago, IL (2010)http://www.eatright.org/Shop/Product.aspx?id=6442452477
  6. Vannacci A, Lapi F, Gallo E, et al.: Red yeast rice for dyslipidemia in statin-intolerant patients. Ann Intern Med. 2010;152(2):135-6.